Билките, още наричани лечебни растения, лечебни треви, обхващат голяма група растения, които се използват в медицинската практика за профилактика и лечение на болести.

Макар и в малки количества, билките съдържат лекарствено-активни вещества, които благотворно влияят на човешкия организъм. Наред с тях съдържат и придружаващи вещества, които могат да подсилят ефекта на лечебното вещество. Много билки все още не са изследвани и взаимодействието от съдържащите се в тях вещества не е известно. След сериозни съвременни изследвания обаче са доказани лечебните свойства на много билки, използвани от древността. Активните вещества се съдържат в най-голяма степен в листата и цветовете на растенията. В най-голяма степен, активните вещества в билките са алкалоидите – органични вещества с основен (алкален) характер, съдържащи азот. Съдържат се основно в цветните растения. Другите активни вещества с широко разпространение сред билките са гликозидите. Гликозиди и алкалоиди се съдържат в 2/3 от използваните от човечеството лечебни треви. Активни вещества със съществено значение са и витамините, восъците, дъбилните вещества, етеричните масла, кумарините, липидите, пигментите, сапонините, фитонцидите, флавоноидите.

Разработват се методи за тяхното извличане от билките и получаване на концентрирани екстракти, които намират директно приложение като съставки на различни лекарствени и козметични продукти или като хранителни добавки.